инокулирала съм

Речник на българския език

1. инокулирала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

инокулирала съм е производна форма на инокулирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. инокулирала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

инокулирала съм е производна форма на инокулирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. инокулирала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

инокулирала съм е производна форма на инокулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).