инокулирала си

Речник на българския език

1. инокулирала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

инокулирала си е производна форма на инокулирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. инокулирала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

инокулирала си е производна форма на инокулирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. инокулирала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

инокулирала си е производна форма на инокулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).