инокулирал

Речник на българския език

1. инокулирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инокулирал е производна форма на инокулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. инокулирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инокулирал е производна форма на инокулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. инокулирал — мин. деят. св. прич. м. р.

инокулирал е производна форма на инокулирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. инокулирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

инокулирал е производна форма на инокулирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).