инкрустирало

Речник на българския език

1. инкрустирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инкрустирало е производна форма на инкрустирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инкрустирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инкрустирало е производна форма на инкрустирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. инкрустирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

инкрустирало е производна форма на инкрустирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. инкрустирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

инкрустирало е производна форма на инкрустирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).