инкрустирал

Речник на българския език

1. инкрустирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инкрустирал е производна форма на инкрустирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. инкрустирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инкрустирал е производна форма на инкрустирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. инкрустирал — мин. деят. св. прич. м. р.

инкрустирал е производна форма на инкрустирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. инкрустирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

инкрустирал е производна форма на инкрустирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).