инкорпорирало

Речник на българския език

1. инкорпорирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инкорпорирало е производна форма на инкорпорирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инкорпорирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инкорпорирало е производна форма на инкорпорирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. инкорпорирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

инкорпорирало е производна форма на инкорпорирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. инкорпорирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

инкорпорирало е производна форма на инкорпорирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).