инквизирало е

Речник на българския език

1. инквизирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инквизирало е е производна форма на инквизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инквизирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инквизирало е е производна форма на инквизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. инквизирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инквизирало е е производна форма на инквизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).