инкасирало

Речник на българския език

1. инкасирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инкасирало е производна форма на инкасирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инкасирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инкасирало е производна форма на инкасирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. инкасирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

инкасирало е производна форма на инкасирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. инкасирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

инкасирало е производна форма на инкасирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).