инкасирал

Речник на българския език

1. инкасирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инкасирал е производна форма на инкасирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. инкасирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инкасирал е производна форма на инкасирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. инкасирал — мин. деят. св. прич. м. р.

инкасирал е производна форма на инкасирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. инкасирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

инкасирал е производна форма на инкасирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).