инициирал съм

Речник на българския език

1. инициирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

инициирал съм е производна форма на инициирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. инициирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

инициирал съм е производна форма на инициирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. инициирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

инициирал съм е производна форма на инициирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).