инициирало

Речник на българския език

1. инициирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инициирало е производна форма на инициирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инициирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инициирало е производна форма на инициирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. инициирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

инициирало е производна форма на инициирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. инициирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

инициирало е производна форма на инициирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).