инициирал

Речник на българския език

1. инициирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инициирал е производна форма на инициирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. инициирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инициирал е производна форма на инициирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. инициирал — мин. деят. св. прич. м. р.

инициирал е производна форма на инициирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. инициирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

инициирал е производна форма на инициирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).