индуцирахме

Речник на българския език

1. индуцирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

индуцирахме е производна форма на индуцирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. индуцирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

индуцирахме е производна форма на индуцирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).