индосирала

Речник на българския език

1. индосирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

индосирала е производна форма на индосирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. индосирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

индосирала е производна форма на индосирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. индосирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

индосирала е производна форма на индосирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. индосирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

индосирала е производна форма на индосирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).