индосирал

Речник на българския език

1. индосирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

индосирал е производна форма на индосирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. индосирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

индосирал е производна форма на индосирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. индосирал — мин. деят. св. прич. м. р.

индосирал е производна форма на индосирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. индосирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

индосирал е производна форма на индосирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).