индикирало

Речник на българския език

1. индикирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

индикирало е производна форма на индикирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. индикирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

индикирало е производна форма на индикирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. индикирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

индикирало е производна форма на индикирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. индикирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

индикирало е производна форма на индикирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).