инвертирали

Речник на българския език

1. инвертирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

инвертирали е производна форма на инвертирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. инвертирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

инвертирали е производна форма на инвертирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. инвертирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

инвертирали е производна форма на инвертирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. инвертирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

инвертирали е производна форма на инвертирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).