инвертирала

Речник на българския език

1. инвертирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

инвертирала е производна форма на инвертирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. инвертирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

инвертирала е производна форма на инвертирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. инвертирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

инвертирала е производна форма на инвертирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. инвертирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

инвертирала е производна форма на инвертирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).