инвентаризирал

Речник на българския език

1. инвентаризирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инвентаризирал е производна форма на инвентаризирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. инвентаризирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инвентаризирал е производна форма на инвентаризирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. инвентаризирал — мин. деят. св. прич. м. р.

инвентаризирал е производна форма на инвентаризирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. инвентаризирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

инвентаризирал е производна форма на инвентаризирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).