инвалидизирал

Речник на българския език

1. инвалидизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инвалидизирал е производна форма на инвалидизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. инвалидизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инвалидизирал е производна форма на инвалидизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. инвалидизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

инвалидизирал е производна форма на инвалидизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. инвалидизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

инвалидизирал е производна форма на инвалидизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).