инатили

Речник на българския език

1. инатили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

инатили е производна форма на инатя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. инатили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

инатили е производна форма на инатя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).