инатели

Речник на българския език

1. инатели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

инатели е производна форма на инатя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. инатели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

инатели е производна форма на инатя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).