импулсирал съм

Речник на българския език

1. импулсирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

импулсирал съм е производна форма на импулсирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. импулсирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

импулсирал съм е производна форма на импулсирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. импулсирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

импулсирал съм е производна форма на импулсирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).