импулсира

Речник на българския език

1. импулсира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

импулсира е производна форма на импулсирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. импулсира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

импулсира е производна форма на импулсирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. импулсира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

импулсира е производна форма на импулсирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).