импонирал съм

Речник на българския език

1. импонирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

импонирал съм е производна форма на импонирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. импонирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

импонирал съм е производна форма на импонирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. импонирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

импонирал съм е производна форма на импонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).