импонирал е

Речник на българския език

1. импонирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

импонирал е е производна форма на импонирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. импонирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

импонирал е е производна форма на импонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. импонирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

импонирал е е производна форма на импонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).