импонирало

Речник на българския език

1. импонирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

импонирало е производна форма на импонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. импонирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

импонирало е производна форма на импонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. импонирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

импонирало е производна форма на импонирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. импонирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

импонирало е производна форма на импонирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).