импонирал

Речник на българския език

1. импонирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

импонирал е производна форма на импонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. импонирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

импонирал е производна форма на импонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. импонирал — мин. деят. св. прич. м. р.

импонирал е производна форма на импонирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. импонирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

импонирал е производна форма на импонирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).