имплементирал

Речник на българския език

1. имплементирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

имплементирал е производна форма на имплементирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. имплементирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

имплементирал е производна форма на имплементирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. имплементирал — мин. деят. св. прич. м. р.

имплементирал е производна форма на имплементирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. имплементирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

имплементирал е производна форма на имплементирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).