именувал съм

Речник на българския език

1. именувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

именувал съм е производна форма на именувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. именувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

именувал съм е производна форма на именувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. именувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

именувал съм е производна форма на именувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).