именувал си

Речник на българския език

1. именувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

именувал си е производна форма на именувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. именувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

именувал си е производна форма на именувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. именувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

именувал си е производна форма на именувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).