именувал е

Речник на българския език

1. именувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

именувал е е производна форма на именувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. именувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

именувал е е производна форма на именувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. именувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

именувал е е производна форма на именувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).