именувало е

Речник на българския език

1. именувало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

именувало е е производна форма на именувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. именувало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

именувало е е производна форма на именувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. именувало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

именувало е е производна форма на именувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).