именувала

Речник на българския език

1. именувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

именувала е производна форма на именувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. именувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

именувала е производна форма на именувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. именувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

именувала е производна форма на именувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. именувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

именувала е производна форма на именувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).