именува

Речник на българския език

1. именува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

именува е производна форма на именувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. именува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

именува е производна форма на именувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. именува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

именува е производна форма на именувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).