изщипело

Речник на българския език

1. изщипело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изщипело е производна форма на изщипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изщипело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изщипело е производна форма на изщипя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).