изщипел

Речник на българския език

1. изщипел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изщипел е производна форма на изщипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изщипел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изщипел е производна форма на изщипя (мин. деят. несв. прич. м. р.).