изщипал

Речник на българския език

1. изщипал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изщипал е производна форма на изщипя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изщипал — мин. деят. св. прич. м. р.

изщипал е производна форма на изщипя (мин. деят. св. прич. м. р.).