изщипа

Речник на българския език

1. изщипа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изщипа е производна форма на изщипя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изщипа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изщипа е производна форма на изщипя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).