изщавяло

Речник на българския език

1. изщавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изщавяло е производна форма на изщавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изщавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изщавяло е производна форма на изщавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изщавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изщавяло е производна форма на изщавям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изщавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изщавяло е производна форма на изщавям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).