изщавяла

Речник на българския език

1. изщавяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изщавяла е производна форма на изщавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изщавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изщавяла е производна форма на изщавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изщавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изщавяла е производна форма на изщавям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изщавяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изщавяла е производна форма на изщавям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).