изщавял

Речник на българския език

1. изщавял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изщавял е производна форма на изщавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изщавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изщавял е производна форма на изщавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изщавял — мин. деят. св. прич. м. р.

изщавял е производна форма на изщавям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изщавял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изщавял е производна форма на изщавям (мин. деят. несв. прич. м. р.).