изщавил си

Речник на българския език

1. изщавил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изщавил си е производна форма на изщавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изщавил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изщавил си е производна форма на изщавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).