изщавил е

Речник на българския език

1. изщавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изщавил е е производна форма на изщавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изщавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изщавил е е производна форма на изщавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).