изщавило

Речник на българския език

1. изщавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изщавило е производна форма на изщавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изщавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изщавило е производна форма на изщавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).