изщавил

Речник на българския език

1. изщавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изщавил е производна форма на изщавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изщавил — мин. деят. св. прич. м. р.

изщавил е производна форма на изщавя (мин. деят. св. прич. м. р.).