изщавил
1.
изщавил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изщавил
е производна форма
на изщавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изщавил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изщавил
е производна форма
на изщавя (мин. деят. св. прич. м. р.).