изщавели

Речник на българския език

1. изщавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изщавели е производна форма на изщавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изщавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изщавели е производна форма на изщавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).