изщавела

Речник на българския език

1. изщавела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изщавела е производна форма на изщавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изщавела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изщавела е производна форма на изщавя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).