изщавел

Речник на българския език

1. изщавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изщавел е производна форма на изщавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изщавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изщавел е производна форма на изщавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).