изшътквало

Речник на българския език

1. изшътквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изшътквало е производна форма на изшътквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изшътквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изшътквало е производна форма на изшътквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изшътквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изшътквало е производна форма на изшътквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изшътквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изшътквало е производна форма на изшътквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).